Типична клинична картина на биполярно разстройство е редуването на депресивни фази с манийни епизоди.

Докато депресивната фаза се характеризира с негативно настроение, апатичност, нарушения на съня и липса на концентрация, еуфорията, прекалената увереност и хиперактивността са класически симптоми на мания.

В Австрия 0,5 до 2% от населението са засегнати от тежко биполярно разстройство (биполярно I) с пълната картина на мания и депресия. Други 5-10% страдат от биполярно разстройство II, при което присъстват хипомания и депресия. Генетичното предразположение, биологичните и психосоциалните параметри, както и някои навици в начина на живот могат да повлияят на началото, както и на хода на заболяването. От невропсихологична гледна точка при мания и депресия има промяна в метаболизма на предавателя на серотонин, допамин, норадреналин и GABA между нервните клетки, както и в нервните клетки.

За успешна терапия е необходимо лечението да се приспособи към индивидуалния ход на заболяването на пациента. Средства от първа линия за лечение на острата маниакална фаза са стабилизаторите на настроението като валпроева киселина и литий, или атипични антипсихотици като оланзапин, рисперидон, кветиапин и арипипразол. За остра терапия на депресивната фаза се препоръчва комбинацията от антидепресант със стабилизатор на настроението. Медикаментозното лечение се допълва от специална психотерапия и психообразование.¹

¹ Simhandl C., литература за DFP: Управление на биполярно разстройство, Österreichische Ärztezeitung, брой No 5 / 10.03.2013 г., стр. 26-35.