Афективните разстройства са най-често срещаните психични заболявания и често са съпътстващи с други психични разстройства (тревожни разстройства, зависимости, личностни разстройства).

Поради риска от самоубийство по време на депресивни периоди, те са класифицирани като основно застрашаващи живота. Въпреки това, въздействието върху психосоциалната интеграция на пациентите, както и тежестта върху роднините също често е много голямо. Сега еднополюсната депресия се нарежда на първо място сред причините за загуба на „години на здравословен живот“ в световен мащаб според оценката DALY (адаптирана към уврежданията година на живот). Афективните разстройства причиняват 7% от общата тежест на заболяванията в Европа.

Фазата на острата антидепресантна терапия, която цели пълна ремисия, води директно към поддържаща терапия. Механизмът на действие на почти всички антидепресанти на пазара днес се основава на хипотезата за дефицит на моноамин за депресия, формулирана през 60-те години. Според тази хипотеза антидепресантите коригират постулирания церебрален дефицит на серотонин и норепинефрин и предизвикват повишаване на настроението чрез понижаване на регулацията на рецепторите. Ефективността на антидепресантите е 60-70%, т.е. около една трета от пациентите не реагират на първоначалната лекарствена терапия. Следователно в тези случаи е необходимо преминаване към друг агент или започване на адювантни мерки.¹

¹ Fleischhacker & Hinterhuber. Учебник по психиатрия. Springer Vienna New York 2012, 154-177.