Епилепсията е едно от най-често срещаните неврологични разстройства, зависимата от възрастта честота показва 2 пикови хода с първи максимум в детска възраст и втори в по-напреднала възраст (⅓ от епилепсиите започват след 60-годишна възраст).

Епилепсия е налице, ако са настъпили поне 2 непровокирани пристъпа или ако може да се приеме, че повишената епилептогенност е възможна след припадък чрез съответна ЕЕГ или ЯМР находка. При приблизително 65% от пациентите с епилепсия трайна свобода на пристъпите може да бъде постигната чрез антиепилептична терапия; в останалите 35% се развива устойчива на терапия или трудна за лечение епилепсия. Най-важните цели на лечението са, в допълнение към оптималния контрол на гърчовете (в идеалния случай освобождаване от гърчове), добра поносимост на лекарствената терапия, избягване на хронични странични ефекти, просто боравене с лекарството за лекаря и пациента, благоприятно влияние на съпътстващите заболявания често свързано с епилепсия и разглеждане на нуждите на специални групи пациенти. По принцип терапията трябва да бъде възможно най-индивидуализирана, съобразена с нуждите на всеки пациент.¹

¹ Baumgartner C & Pirker S. Актуализация на диагнозата и терапията на епилепсия. J Neurol Neurochir Psychiatr 2012, 13 (2): 64-80.