Еректилната дисфункция се определя като постоянна неспособност за постигане или поддържане на ерекция, достатъчна за задоволителен полов акт.

Тази дисфункция трябва да продължи поне 6 месеца, може да има органични (съдови, артериални, венозни, смесени, неврогенни, анатомични, ендокринни) или психогенни причини и може значително да намали качеството на живот и благосъстоянието на индивида, както и партньорът в живота.¹ В Европейското проучване на мъжете за стареене (EMAS) 30% от мъжете съобщават, че страдат от еректилна дисфункция (ЕД). Състоянието може да възникне на всяка възраст, но разпространението се увеличава с възрастта до приблизително 64% ​​от тези над 70 години. Съпътстващите заболявания (напр. Захарен диабет, коронарна артериална болест, хипертония или депресия) и вредни агенти (никотин, алкохол), но също и начин на живот (затлъстяване, липса на физическа активност) могат да причинят или влошат проявата на EД.² Проучванията показват, че EД при всички възрастови групи не само засягат сексуалния живот, но и намаляват всички параметри на качеството на живот.³ Освен лечение на причината или профилактика (напр. диабет), еректилната дисфункция може да бъде лекувана с лекарства, напр. инхибитори на фосфодиестераза-5. ¹

¹ Насоки за диагностика и терапия в неврологията; 4-то преработено издание 2008 г., стр. 654 ff, ISBN 978-3-13-132414-6; Georg Thieme Verlag Щутгарт.

² Corona G. et al. Свързани с възрастта промени в общото и сексуалното здраве при мъжете на средна възраст и по-възрастните: резултати от Европейското проучване за стареене на мъжете (EMAS). J. Секс. Med, 2010, 7: 1362-1380.

³ McCabe MP. Интимност и качество на живот сред сексуално дисфункционални мъже и жени. J. Sex Marital Ther., 1997, 23: 276-290.