Хипертонията се счита за водещ рисков фактор за сърдечно- и цереброваскуларна заболеваемост и смъртност в световен мащаб.

Смята се, че 54% от всички инсулти и 47% от исхемична болест на сърцето (недостатъчен приток на кръв към сърцето) се дължат на повишено кръвно налягане и могат да бъдат предотвратени чрез адекватно лечение. Артериалната хипертония е причина за 13,5% от преждевременните смъртни случаи и 6% от инвалидността. Според епидемиологични проучвания приблизително ¼ от възрастното население по света е с хипертония. Сърдечно-съдовият риск се увеличава с повишаване на кръвното налягане, като систоличното кръвно налягане нараства непрекъснато до около 80-годишна възраст, докато диастолното кръвно налягане се повишава до 50-годишна възраст и след това намалява.¹ Налични са множество класове агенти с различни цели за постигане на целева кръв натиск с цел постигане на терапевтични цели при всеки пациент поотделно.
Ангина пекторис (стягане в гърдите) е водещият симптом на коронарна артериална болест, която е следствие от хроничен възпалителен процес поради сърдечно-съдови рискови фактори (напр. Мъжки пол, злоупотреба с никотин, захарен диабет, хипертония, дислипидемия) и фамилна анамнеза. Стабилната ангина пекторис е израз на високостепенна коронарна стеноза и трябва да се разграничава от нестабилната ангина пекторис и инфаркта на миокарда. Терапията е насочена към лечение на основното заболяване (вазопротективна терапия) и облекчаване на симптомите. Антиангиналната терапия се състои от нитрати, бета-блокери или дългодействащи калциеви антагонисти, самостоятелно или в комбинация.2